Създаване и даряване на колекция на съвременно българско изкуство за Центъра Жорж Помпиду, Париж.

Произведенията на български художници, които присъстват в колекциите на големите международни музеи са редки изключения. Като резултат, българското изкуство е на практика изключено от историческия наратив на европейското изкуство. За него се знае все още твърде малко, мястото му в контекста на световното изкуство не е анализирано.

Проблемът за историзирането на българското изкуство касае не само миналото. Той е сред причините българските автори днес да са като цяло слабо представени на международната художествена сцена, в сравнение със своите колеги от други Източно европейски сцени например.

Целта на проекта за дарение на съвременно българско изкуство за Центъра Жорж Помиду, Париж е да запълни тези празнини, предлагайки произведения на българското съвременно изкуство за един от най-големите и престижни музеи в Европа и света.

Дарението на колекция от съвременно българско изкуство е кауза с национална и обществена значимост за българското изкуство и култура. Колекцията има потенциал да привлече внимание към България, към нейната история и съвременност и да я приобщи в цялостния исторически прочит на европейската и световна култура. Актът на дарение към музея на Помпиду и самият процес по създаване на колекцията са пример за меценатство и възможност да се популяризира ролята на частните организации и дарители в културата, както и да се демонстрират възможностите за сътрудничество със световни музеи – примери, които все още драматично липсват в българската среда.


Центърът Помпиду, Париж

Центърът Жорж Помпиду, Париж приютява няколко институции, като най-важната сред тях е Националният музей за модерно и съвременно изкуство на Франция, с която широката публика по света идентифицира Помпиду. Музеят има най-големата колекция на световно модерно и съвременно изкуство в Европа, считана сред специалистите и за най-прецизната.Той е сред трите най-важни световни музеи в тази област – наред с Тейт Модърн в Лондон и МоМа в Ню Йорк, и е посещаван от 1.5 милиона зрители годишно.

През последните години музеят се стреми да разшири своя фокус, включвайки в колекцията и изложбите си все повече произведения от различни локални, доскоро пренебрегвани сцени. За целта постоянната експозиция се променя няколко пъти в годината, за да представи различни прочити на исторически и актуални тенденции в европейското и световното изкуство. 

Няколко големи дарения на произведения от Източна Европа за Помпиду привлякоха вниманието на зрителите и медиите, като подновиха интереса на широката и специализираната публика към изкуството на тези страни. Сред тях най-голямото е дарението и изложбата “Коллекция!” на руско изкуство от Фондацията Потанин през 2016 година.


История и контекст на проекта за дарение

С изключение на произведения на Кристо и Жан Клод, Помпиду притежава едва няколкотворби от съвременни български автори –  една серия рисунки на Недко Солаков, а във видео архива на Центъра се намиратдве видео произведения на Красимир Терзиев. Те обаче са категорично недостатъчни за по-цялостното разбиране на българското съвременно изкуство и засега не позволяват включването му в тематични или исторически изложби, каталози или конференции, а още по-малко появяването му постоянната експозиция на музея. За пример, когато през 2010 г. Помпиду представи мащабна изложба на изкуство от Източна Европа “Les promesses du passé 1950-2010”, в нея не беше включено нито едно произведение от български художник.

През 2017, след покана на изкуствоведа Десислава Димова, Центърът Жорж Помпиду, в лицето на своя тогавашен директор Бернар Блистен, официално потвърди своя интерес за съвместно проучване на българското изкуство. Крайната цел на това проучване беше да идентифицира възможността за създаване, на базата на дарения, на колекция от съвременно българско изкуство (по музейната класификация това са произведения след 1960 г.), която да заеме своето място сред световните произведеня в колекцията на музея.

За да обяви проекта, през юни 2018 г. в София пристигна директорът на Центъра – Бернар Блистен, заедно с кураторите отговорни за проекта от френска страна – Никола Лиучи-Гутников и Каролина Левандовска. Посещението беше организирано със съдействието на Фондация МУСИЗ, Столична община, Министерство на културата и др.

Десислава Димова, Бернар Блистен и Никола Лиучи-Гутников представят проекта пред българска публика във ФренскияИнститут, София, 2018 г.

На базата на извършеното проучване между български и френски изследователи, в началото на 2020 г., Никола Лиучи-Гутников, набеляза произведения на български автори, които представляват интерес за придобиване от Центъра. Този списък беше представен за разглеждане и приет от двете комисии отговорни за одобряването на дарението – Научната комисия и Комисията по придобивания.

Проектът беше прекъснат през март 2020 г. в последната си фаза, поради пандемията.


Проектът днес

През август 2022 година след срещи на Десислава Димова с новото ръководство на Центъра  Помпиду, проектът бе потвърден и подновен от настоящия директор – г-н Ксавие Ре.  Никола Лиучи-Гутников остава отговорен куратор за проекта от страна на Помпиду.


В България продължението на проекта се менажира от фондация « Българско изкуство и култура », учредена от Десислава Димова в началото на 2022 г. Фондацията бе създадена специално за целите на проекта – набирането на фондове и организирането на дарението при максимална публичност и прозрачност, и в пълно съответствие с българските закони. Юридически консултант на проекта е адвокатското дружество  „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ .

Директорът на Центъра Помпиду г-н Ксавие Ре изрази желанието си да се запознае отблизо с българската художествена сцена и да подкрепи лично проекта при посещение в София планирано за месец февруари 2022 г. 

Визитата му се организира от Фондация “Българско изкуство и култура”,  в сътрудничество с Френския Институт в София, както и с подкрепата на Фондация “Изкуство – Дела и документи” и Фондация “ДОМА”.

Процесът по изкуствоведското проучване, куриране на дарението и неговата изложба, както и органзацията на процедурите по дарението се ръководи от Никола Лиучи-Гутников за Центъра Помпиду, Париж и Десислава Димова от българска страна чрез Фондация “Българско изкуство и култура”.


Какво по същество представлява дарението за Помпиду?

Над 30 произведения бяха обсъждани за дарението с кураторите от Помпиду. От тях 12 работи на 7 художника бяха идентифицирани от експертите на музея като произведения, които представляват безспорен интересза колекцията на Помпиду.

Подновяването на проекта и заявеният интерес на Центъра Помпиду и новият му директор ни позволяват днес да предложим един разширен списък от автори и произведения, като целта е да включим в дарението минимум 10 автора с около 20 произведения, сред които да представим и повече автори жени.

За целта Десислава Димова и Никола Лиучи-Гутников, в консултации с български колеги, ще проведат в следващите месеци проучване, което да идентифицира допълнителни автори и произведения. Щебъдат подготвени “паспорти” на предложените произведения за представянето им пред комисиите.

Самата процедура по дарението включва откупуване на избраните произведения на преференциални цени.

Откупените произведения се даряват на Центъра Помпиду с дарителски договор, транспортират се до Париж, където се завеждат с инвентарни номера и паспорти в колекцията на музея и регистъра на френските национални музеи. Дарението ще се представи в посветена изцяло на него изложба (с каталог) в залите на Помпиду в Париж.


Признание за дарителя

  • Дарявайки за Помпиду, името на дарителя се свързва със съответното произведение в регистъра на колекцията на Помпиду, както и в националния регистър на музеите на Франция.
  • При всяко излагане или репродуциране на конкретното произведение, наред със заглавието и името на автора, фигурира и името на дарителя.
  • Центърът Помпиду представя дарението с изложба в залите си в Париж.
  • Спонсорите и дарителите са обявени във всички информационни и прес материали свързани с анонсирането на дарението и на изложбата.
  • Имената им присъстват също в самата изложбена зала и в каталога към изложбата. 
  • Центърът Помпиду има милионна публика, която е потенциален зрител на дарението в Париж. Изложбата също така се очаква да се осъществи около летните Олимпийските игри в Париж през 2024, което предполага засилен медиен и зрителски интерес и отвъд границите на изкуството.

Процесът на даряването

  1. След предоставяне на актуализиран списък с произведенията от кураторите, Научната комисия и Комисията по придобиване на Центъра Помпиду одобряват произведенията предложени за дарение на своите сесии – една пролетна (обикновено през април или май) и една есенна (обикновено през октомври-ноември). След одобрението на научната комисия и съгласувано с директора на Центъра, може да се пристъпи към откупките в очакване на окончателното потвърждение от втората комисия.
  2. Дарителят получава официално писмо от директора на Помпиду, че произведенията, които желае да дари са одобрени за придобиване от Центъра.
  3. Подписва се дарителски договор с Центъра Помпиду.
  4. Транспорт на произведенията в Париж. Включва застраховка, опаковане, изготвяне на приемно-предавателни протоколи.
  5. Дарителят получва признание под формата на писмо от Президента на Центъра Помпиду – Лоран Льо Бон, в което е описано името на дарителя и инвентарния номер, под който всяко произведение ще бъде картотекирано в колекцията на музея и в регистъра на националните музеи на Франция.

Предстоящи етапи и срокове на проекта

  1. Посещение на Ксавие Ре и Никола Лиучи-Гутников в София. Визити на ателиета на художници. Среща с дарители. Насоки за проучването на допълнителни произведения за колекцията. (Февруари 2023)
  2. Проучване на автори и произведения ръководено от Десислава Димова и Никола Лиучи-Гутников. Изготвяне на списък и паспорти на произведенията. (март-май 2023)
  3. Представяне на произведенията пред комисиите в Помпиду (май-ноември 2023).
  4. Официално потвърждаване на дарението, подготовката му и отпътуването му за Париж
  5. Изложба на дарението в залите на Помпиду (2024 г.)

Процесът на проучване и критериите на селекцията

Проучването се ръководи от изкуствоведа Десислава Димова от българска страна, и кураторът от Центъра Помпиду – Никола Лиучи-Гутников. Целта на проучването от българска страна е да се предложи възможно най-широк поглед върху българското изкуство и максимално широк спектър от автори и произведения. За целта изследването ще се консултира от различни експерти и специалисти, активно ангажирани със съвременната българска сцена и специализирани в изкуството от втората половина на 20 век до наши дни.

На тази база експертите на Помпиду ще направят окончателна селекция. Крайната селекция зависи изцяло и единствено от Центъра Помпиду и се осъществява официално на три нива – куратор от Помпиду, Научна комисия и Комисия по придобиванията.

Изискванията на музейната колекция са специфични и селекцията за нея се различава много от тази за една изложба например.

Първоначално изборът се ограничава върху автори, които вече имат място в съвременната българска история на изкуството, познати са и извън страната, или ако не са – са получили значително признание в България. Всичко това трябва да бъде потвърдено от биографията на художника – изложби в институции, каталози, есета и изкуствоведски изследвания.

На втори етап, в творчеството на тези автори трябва да се идентифицират произведения, които са ключови за автора, със значение за историята на българското изкуство, произведения, които са участвали във важни изложби в България или чужбина. Тези произведения също трябва да са налични за придобиване – от автора, частна галерия или колекционер. Не могат да бъдат предложени произведения, които вече са част от обществени музеи и колекции.

Допълнителна трудност представлява необходимостта произведенията, когато са в тиражна техника, да са в оригиналния си тираж (например фотография от 1970 година, може да се придобие само в оригинално копие от 1970 г., а не в нов тираж). Това е предизвикателство за голяма част от произведенията на българския нео-авангард от 70-те и 80-те години на 20 век, много от които не са добре запазени, самите автори не са били стриктни в тиражите и не е документирано в колко копия произведението вече е било разпространено. Някои автори дори са преработвали произведенията в последствие.

Не на последно място, едно от съображенията на музея е произведенията да могат да влязат в диалог със съществуващата вече музейна колекция. Въпросът, който музеят задава при всеки избор е – в каква изложба, с кои други произведения от колекцията бихме могли да включим тази творба? Това гарантира, че произведението ще бъде в активна съвременна “употреба” и няма да лежи забравено в депата.


Определяне на цената на произведенията

Цената на произведенията се определя от авторите или галериите им, когато са представлявани от галерии. Тя се съпоставя и евентуално актуализира спрямо реалната пазарна цена на художниците с помощта на експерти. 

Предвид каузата и престижът на дарението, както и съществуващите стандартни практики, очакваме реалистична остъпка в цената на всяко произведение. Съществува възможност при откупка, допълнително произведение да бъде дарено от автора. Крайното решение за това зависи от интереса на Помпиду към произведенията и от възможностите на авторите. 


С внимание и респект към сцената на съвременното изкуство в България

Въпреки, че крайният избор зависи изцяло от Центъра Помпиду, от самото начало на проекта бяха положени усилия гилдията да бъде ангажирана и уважена, а процесът на проучването да бъде максимално инклузивен.

Освен, че бяха и отново ще бъдат консултирани различни специалисти – от изкуствоведи и куратори до частни галеристи, проучването включи възможно най-широки групи художници и направления в българското изкуство. Пред 2018 г. те бяха представени в нарочно подготвени за посещенията на кураторите изложби, визити на ателиета, или с каталози и изкуствоведски текстове. Проучването в първата си фаза покри възможно най-широкия диапазон на “съвременното” – от 60-те години на 20 век до днес. Това позволи да се включат и автори и произведения, които изкуствознанието не отчита като съвременни, защото са свързани с проблематиката на периода на социалистическото изкуство. Застъпени бяха също и неофициалните, авангардни експерименти в българското изкуство от 80-те години на 20 век. Кураторите и директорът на Помпиду посетиха всички важни изложби и обществени и частни художествени институции в София. 

През юли 2019 г. Десислава Димова представи насоките на проучването пред широка публика в Софийска Градска Художествена Галерия.

За да покажем същото внимание и подкрепа към гилдията и във втория етап на проекта, сме предвидили изложба и лекции, които да представят резултатите от цялостното проучване по проекта, независимо от крайния избор на Помпиду. Така по-голяма част от съвременните български художници ще бъдат приобщени, дори и техните произведения да не успеят да влязат на този етап в колекцията. Куратори са Десислава Димова и Вера Млечевска. Изложбата и лекциите се реализират в партньорство с Арт Фондация ДОМА  в галерия “Доза” през март-април 2023 г. и са подкрепени от програма “Визуални изкуства” на Министерството на културата.